Зад волана… Крум Савов

Магията на телевизията се разваля за броени дни

Със спортния журналист... за любовта, за семейството, за нахаканото шофиране и глобите, за разочарованията, за медийния монопол, за свободата на словото, за артистичните умения на премиера и за начина, по който ги използва…

Текст: Милена Илиева-Момчилова
Фотография: Тони Тончев
m.ilieva@motorshow.bg

Визитка
Име: Крум Савов
Дата на раждане: 14 юни 1959 г.
Образование: международни икономически отношения в УНСС и журналистика в Софийския университет
Професия: спортен журналист
Семейно положение: женен, с дъщеря и син
Хоби: спорт

 

Първите си стъпки като спортен журналист той прави във в. „Народен спорт“. През 1990 г. печели конкурс за тримесечно обучение във Франция в една от школите на Бернар Тапи. След завръщането си започва работа в БНТ, където остава до 1994 г. След създаването на Нова телевизия оглавява редакция „Спорт“ и става водещ на емблематичното предаване „Спортен свят“. В края на 2008 година предаването му е свалено от програмната схема на медията. През март 2009 г. става водещ на предаването „Спортмания” в Канал 3.

Круме, кажи ми честно как се чувстваш след 5 години брак? Ами аз се ожених за Мая по любов…

Според мексикански учени любовта продължава не повече от 4 години... Е, аз продължавам да обичам жена си, да я ценя и уважавам. Зарежда ме с положителна енергия, защото самата тя е много позитивна. Мая е одухотворена, красива, възпитана, интелигентна, реализирана професионално и най-важното… тя е превъзходна майка.

С какво те промени тя? Промени ме изцяло – ценностна система, навици, отговорности… От завършен ерген, живеещ ден за ден, само за себе си, ме превърна в семеен мъж.

Помагаш ли й? Да, особено за децата. Преди посвещавах 90% от времето си на работата, сега промених цялото си ежедневие, жилището, навиците си, дори професионалната си ангажираност.
За мен е и предизвикателство да бъда на ниво. Все пак тя е млада и красива и е естествено да очаква и да изисква мъжът до нея да бъде на ниво и като визия, и като професия, и като финансови възможности, и като поведение.

Като каза „поведение”… Обичаш ли да шофираш? Много. И имам самочувствието, че съм много добър шофьор – малко агресивен и нахален, но много добър.

Спират ли те често заради нарушения? Да, защото съм недисциплиниран, но за собствено оправдание ще кажа, че не застрашавам никого. Позволявам си само да прескачам малките правила. Но си признавам, че съм нарушител, плащам си чинно глобите – за последните две години имам 9 акта и всичките съм си платил.

Рушвети не плащаш… Не. Е, за дребни прегрешения често ми прощават – като например говорене по телефона. В този софийски трафик, ако не шофирам по начина, по който го правя, ще губя два пъти повече време за всичко в ежедневието.

Каква ти е колата? Заради децата купих джип - Chevrolet Captiva. И това донякъде дава предимство, че си по-голям, по-масивен и другите ще се пазят.

Как се чувстваш, след като напусна Нова ТВ? Разочарован съм от стечението на обстоятелствата, при което съдбата ми се реши от някакво странно съвпадение на различни фактори. Това се случи в момент, в който се чувствах реализиран и на място. В началото бях по-краен към хората, които са взели решението, и не приемах мотивите им, но сега, като се замисля, това се случва на всеки, така че защо да съм изключение. Продължавам да съм на мнение обаче, че човекът, който на първо четене прецени и реши нещата, не ми е на нивото. Това ме обижда.

Ще ми кажеш ли име? За кого става въпрос? В много сфери и изобщо в голяма част от бизнеса не е нужно да си известен, за да си добър. В журналистиката обаче, за да ти е разпознаваемо името, значи, че си постигнал нещо. Щом човек, който работи в телевизии, го познават само майка му, баща му и компанията му по чашка, говори, че поне в нашата професия не е някакъв фактор. Да, ще ти кажа име - Веселин Василев се казва. По едно време беше на екран, но сега е по-скоро администратор. За да станеш такъв, според мен е доказателство, че нямаш качества за другото.

Харесва ли ти формата, под който се излъчва Нова телевизия – повече е насочена към женската аудитория? Това беше причината, поради която ми свалиха предаването. Като формулировка донякъде ми звучеше логично, но ако теглиш чертата, ще видиш, че всъщност май само то е паднало от програмната схема на телевизията. Приех аргументите на новите собственици просто защото нямах друг избор. От осем месеца съм вече в Канал 3 като външна продукция, а предаването се казва вече не "Спортен свят", а "Спорт мания". Нова телевизия е патентовала повечето от известните си предавания и държи марката.

Щом си в Канал 3, значи ли това, че вече заровихте томахавките със Сашо Диков? (Усмихва се.) Много грешно общо впечатление е, че със Сашо сме били в някаква конфронтация. Нека първо обясня казуса – без да провери, той ме беше обвинил в ефир, че съм скрил кадри от екшън сцени, свързани с участието на "Левски" в някакъв мач. И тъй като М-ТЕЛ ни беше основен спонсор, тогава Владимир Грашнов беше още жив, а дъщеря му работеше при нас, Сашо твърдеше, че под давлението на мобилния оператор съм скрил въпросните кадри. Аз също му отговорих в ефир, обвинявайки го за нещо, което почиваше само на слухове. Обвиних го, че Илия Павлов (тогава беше още жив) му е подарил Ford Focus. Истината беше, че просто не бяхме заснели кадрите, за които стана разправията със Сашо. Когато работиш в телевизията, това често се случва поради някакви стечения на обстоятелствата. Спокойно мога да дам мъжката си дума, че за 15 години в Нова телевизия не съм бил никога цензуриран. Та разменихме остри реплики в ефир два-три пъти и после нещата се изясниха. За мен Сашо е един от символите на свободната журналистика, един от най-безцеремонните спрямо власт, официални институции и т.н. Всъщност той ме откри за телевизията. Много труден характер е, но това в никакъв случай не го прави по-малко ценен. Без него журналистиката в България нямаше да е същата – като цяло, не само спортната.

Какво мислиш за зачестилите покупко-продажби на медии у нас? Това е световна практика и в големите американски, а и в западноевропейските медии. Това все пак е бизнес.

У нас обаче зад това не се ли крие възможност да се изперат едни пари? Разбира се. За съжаление 20 години след 10-и ноември се оказва, че в България няма свободни медии. Сега се наблюдава един монополизъм от страна на Ирена Кръстева, а и на Краси Гергов, който ми е добър приятел и аз много го харесвам и уважавам, но… монополът води до липсата на независима журналистика. Знаеш ли какво ме разочарова? Не че не съм го знаел, но когато се официализира, се стреснах, че 90% от хората на възлови позиции като журналисти, като собственици или като директори на медии са били сътрудници на ДС. Това е отчайващо, защото и медиите, като една важна сфера на нашето общество, са завладени напълно и тотално манипулирани от ДС. Единственото ми утешение е, че поне аз съм се опазил, не че съм бил толкова важен ръководен фактор, но поне съм се опазил, сега да не ми изваждат името.

« Назад